ширина

Речник на българския език

ширина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ширинѝ, ж.
1. Само ед. Широчина (като размер). Ширина на плата.
2. Необятен простор, голямо свободно пространство; шир, ширине, широта. Необятни ширини.
3. Спец. Географска координата, определяна според екватора в градуси. 42 î северна ширина.

Грешни изписвания (7)

  • шерена
  • шеренъ
  • шерина
  • шеринъ
  • ширена
  • ширенъ
  • ширинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-ри-на
членувано ши-ри-на-та
мн.ч. ши-ри-ни
членувано ши-ри-ни-те
звателна форма