обхват

Речник на българския език

обхва̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Пространство, което може да се обхване (във 2 знач.) от нещо. Оръжие със среден обхват на действие.

Грешни изписвания (3)

  • обфат
  • убфат
  • убхват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-х-ват
непълен член об-х-ва-та
пълен член об-х-ва-тът
мн.ч. об-х-ва-ти
членувано об-х-ва-ти-те
бройна форма об-х-ва-та
звателна форма