предел

Речник на българския език

предѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. предели, м.
1. Мислена линия ,която ограничава пространство или време; граница, рамка. Извън пределите на града.
2. Само ед. Крайна степен; праг. Предел на търпението.
Родни предели. — Страна, област.

Грешни изписвания (1)

  • придел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-дел
непълен член пре-де-ла
пълен член пре-де-лът
мн.ч. пре-де-ли
членувано пре-де-ли-те
бройна форма пре-де-ла
звателна форма