кра̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
кра̀йна, кра̀йно, мн. кра̀йни, прил.
1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квартал. Крайно място.
2. Който е пределен, последен, окончателен. До краен предел. Краен срок. Краен резултат.
3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист.
4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой.
5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай.
• Крайно число. — Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък.
• В крайна сметка. — В последна сметка.
1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квартал. Крайно място.
2. Който е пределен, последен, окончателен. До краен предел. Краен срок. Краен резултат.
3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист.
4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой.
5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай.
• Крайно число. — Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък.
• В крайна сметка. — В последна сметка.
Синоними
- последен, дирен, заден, сетен, окончателен, решителен, заключителен, прощален, дефинитивен, финален
- прекален, извънмерен, извънреден, извън пътя, преувеличен, неумерен
- кулминационен
- най-висок, най-голям, най-важен
- необикновен
- прекомерен
- неприемлив, невероятен
- категоричен
- силен, ослепителен
- шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, удивителен
Грешни изписвания (1)
- краин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кра-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | край-ния | ||
| пълен член | край-ни-ят | ||
| ж. р. | край-на | ||
| членувано | край-на-та | ||
| ср. р. | край-но | ||
| членувано | край-но-то | ||
| мн. ч. | край-ни | ||
| членувано | край-ни-те | ||