извънрѐден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
извънрѐдна, извънрѐдно, мн. извънрѐдни, прил.
1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене.
2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай.
3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител.
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
нареч. извънрѐдно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
• Извънреден труд. — Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
• Извънреден професор (доцент). — Нередовен професор (доцент).
• Извънреден и пълномощен посланик. — Дипломатически представител на страната си в друга страна.
1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене.
2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай.
3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител.
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
нареч. извънрѐдно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
• Извънреден труд. — Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
• Извънреден професор (доцент). — Нередовен професор (доцент).
• Извънреден и пълномощен посланик. — Дипломатически представител на страната си в друга страна.
Синоними
Грешни изписвания (8)
- езванреден
- езванредин
- езвънреден
- езвънредин
- изванреден
- изванредин
- извънредин
- инзвънреден
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-вън-ре-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-вън-ред-ния | ||
| пълен член | из-вън-ред-ни-ят | ||
| ж. р. | из-вън-ред-на | ||
| членувано | из-вън-ред-на-та | ||
| ср. р. | из-вън-ред-но | ||
| членувано | из-вън-ред-но-то | ||
| мн. ч. | из-вън-ред-ни | ||
| членувано | из-вън-ред-ни-те | ||