рядък

Речник на българския език

ря̀дък прилагателно име (тип 83) редактиране

Значение

рядка, рядко, мн. редки, прил.
1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка брада.
2. В който има течност (обикн. повече от необходимото); воднист. Рядък сок. Рядка каша.
3. Който се появява през големи интервали от време. Редки звуци. Редки хора.
4. Който не се среща често (и затова се цени). Рядка пеперуда. Рядка билка.
5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден. Рядко явление. Рядко удоволствие.
Редки ми са пръстите. — Много харча, пилея.
Рядка птица. — Изключителен човек (може и иронично).

Грешни изписвания (1)

  • рядак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ря-дък
непълен член ред-кия
пълен член ред-ки-ят
ж. р. ряд-ка
членувано ряд-ка-та
ср. р. ряд-ко
членувано ряд-ко-то
мн. ч. ред-ки
членувано ред-ки-те