нечут

Речник на българския език

нечу̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нечу̀та, нечу̀то, мн. нечу̀ти, прил.
1. Нечуван, небивал. Нечута победа.
2. Много тих, неуловим. Нечути стъпки.

Грешни изписвания (1)

  • ничут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-чут
непълен член не-чу-тия
пълен член не-чу-ти-ят
ж. р. не-чу-та
членувано не-чу-та-та
ср. р. не-чу-то
членувано не-чу-то-то
мн. ч. не-чу-ти
членувано не-чу-ти-те