необичаен

Речник на българския език

необича̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

необича̀йна, необича̀йно, мн. необича̀йни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение.
същ. необича̀йност, необичайността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • необечаен
  • необечаин
  • необичаин
  • неубечаен
  • неубечаин
  • неубичаен
  • неубичаин
  • ниобечаен
  • ниобечаин
  • ниобичаен
  • ниобичаин
  • ниубечаен
  • ниубечаин
  • ниубичаен
  • ниубичаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-би-ча-ен
непълен член не-о-би-чай-ния
пълен член не-о-би-чай-ни-ят
ж. р. не-о-би-чай-на
членувано не-о-би-чай-на-та
ср. р. не-о-би-чай-но
членувано не-о-би-чай-но-то
мн. ч. не-о-би-чай-ни
членувано не-о-би-чай-ни-те