оригинален

Речник на българския език

оригина̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оригина̀лна, оригина̀лно, мн. оригина̀лни, прил.
1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина.
2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. Оригинално мислене.
3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм.
същ. оригина̀лност, оригиналността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • орегенален
  • орегеналин
  • орегинален
  • орегиналин
  • оригенален
  • оригеналин
  • оригиналин
  • урегенален
  • урегеналин
  • урегинален
  • урегиналин
  • уригенален
  • уригеналин
  • уригинален
  • уригиналин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ори-ги-на-лен
непълен член ори-ги-нал-ния
пълен член ори-ги-нал-ни-ят
ж. р. ори-ги-нал-на
членувано ори-ги-нал-на-та
ср. р. ори-ги-нал-но
членувано ори-ги-нал-но-то
мн. ч. ори-ги-нал-ни
членувано ори-ги-нал-ни-те