автентичен

Речник на българския език

автентѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

автентѝчна, автентѝчно, мн. автентѝчни, прил. Който е основан на първоизточници; същински, достоверен.
същ. автентѝчност, автентичността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • автентичин
  • автинтичен
  • автинтичин
  • афтентичен
  • афтентичин
  • афтинтичен
  • афтинтичин
  • ъвтентичен
  • ъвтентичин
  • ъвтинтичен
  • ъвтинтичин
  • ъфтентичен
  • ъфтентичин
  • ъфтинтичен
  • ъфтинтичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ав-тен-ти-чен
непълен член ав-тен-тич-ния
пълен член ав-тен-тич-ни-ят
ж. р. ав-тен-тич-на
членувано ав-тен-тич-на-та
ср. р. ав-тен-тич-но
членувано ав-тен-тич-но-то
мн. ч. ав-тен-тич-ни
членувано ав-тен-тич-ни-те