ръкопѝс
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ръкописи, (два) ръкописа, м.
1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав.
2. Написан на ръка текст (или на пишеща машина, преди да се публикува). Този ръкопис е нов. Ръкописи не се връщат.
3. Старинна книга, написана на ръка. Ръкописи от Месопотамия.прил. ръкописен, ръкописна, ръкописно, мн. ръкописни.
1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав.
2. Написан на ръка текст (или на пишеща машина, преди да се публикува). Този ръкопис е нов. Ръкописи не се връщат.
3. Старинна книга, написана на ръка. Ръкописи от Месопотамия.прил. ръкописен, ръкописна, ръкописно, мн. ръкописни.
Грешни изписвания (3)
- ракопис
- ракупис
- ръкупис
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ръ-ко-пис | |
|---|---|---|
| непълен член | ръ-ко-пи-са | |
| пълен член | ръ-ко-пи-сът | |
| мн.ч. | ръ-ко-пи-си | |
| членувано | ръ-ко-пи-си-те | |
| бройна форма | ръ-ко-пи-са | |
| звателна форма | — | |