естествен

Речник на българския език

естѐствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

естѐствена, естѐствено, мн. естѐствени, прил.
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие.
4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.
нареч. естѐствено.

Грешни изписвания (3)

  • естествин
  • истествен
  • истествин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ес-тес-т-вен
непълен член ес-тес-т-ве-ния
пълен член ес-тес-т-ве-ни-ят
ж. р. ес-тес-т-ве-на
членувано ес-тес-т-ве-на-та
ср. р. ес-тес-т-ве-но
членувано ес-тес-т-ве-но-то
мн. ч. ес-тес-т-ве-ни
членувано ес-тес-т-ве-ни-те