естѐствен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
естѐствена, естѐствено, мн. естѐствени, прил.
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие.
4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.
нареч. естѐствено.
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята.
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата.
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие.
4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка.
нареч. естѐствено.
Синоними
- природен, натурален, вроден, всаден, самороден, вкоренен, инстинктивен
- непринуден, безизкуствен, неподправен, прост, наивен, първобитен, простодушен, непорочен
- реален, действителен
- логичен, закономерен
- безусловен, неограничен, необусловен, спонтанен
- присъщ, непристорен, незаучен
- истински, автентичен, същински
- верен
- невинен
- непревзет, непедантичен
- искрен
- реалистичен, практичен
- откровен, открит, чистосърдечен
- свободен, непреднамерен
- скромен
- непосредствен
Грешни изписвания (3)
- естествин
- истествен
- истествин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ес-тес-т-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ес-тес-т-ве-ния | ||
| пълен член | ес-тес-т-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | ес-тес-т-ве-на | ||
| членувано | ес-тес-т-ве-на-та | ||
| ср. р. | ес-тес-т-ве-но | ||
| членувано | ес-тес-т-ве-но-то | ||
| мн. ч. | ес-тес-т-ве-ни | ||
| членувано | ес-тес-т-ве-ни-те | ||