прост

проста, просто, мн. прости, прил.
1. Еднороден по състав, несъставен. Просто вещество.
2. Който не е сложен, не е труден, а е леснодостъпен за разбиране, за използване. Просто устройство. Проста задача.
3. Обикновен, който с нищо не се отличава от другите. Прост учител.
4. Разг. Който няма добро качество, добра изработка. Прост плат. Проста рокля.
5. Остар. Който не принадлежи към привилегированите съсловия, към аристокрацията. Прост народ.
6. Необразован, неграмотен. Поради липса на пари остана прост.
7. Невъзпитан, недодялан, глупав, слабоумен.
• С просто око. — Без помощта на допълнителни приспособления за гледане.