класѝчески
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
класѝческа, класѝческо, мн. класѝчески, прил.
1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма.
2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура.
3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка.
4. Прен. Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност.
5. Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма.
2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура.
3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка.
4. Прен. Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност.
5. Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- класическе
- класичиске
- класичиски
- клъсическе
- клъсически
- клъсичиске
- клъсичиски
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кла-си-чес-ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кла-си-чес-кия | ||
| пълен член | кла-си-чес-ки-ят | ||
| ж. р. | кла-си-чес-ка | ||
| членувано | кла-си-чес-ка-та | ||
| ср. р. | кла-си-чес-ко | ||
| членувано | кла-си-чес-ко-то | ||
| мн. ч. | кла-си-чес-ки | ||
| членувано | кла-си-чес-ки-те | ||