типичен

Речник на българския език

типѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

типѝчна, типѝчно, мн. типѝчни, прил.
1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер.
2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град.
същ. типѝчност, типичността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • тепичен
  • тепичин
  • типичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-пи-чен
непълен член ти-пич-ния
пълен член ти-пич-ни-ят
ж. р. ти-пич-на
членувано ти-пич-на-та
ср. р. ти-пич-но
членувано ти-пич-но-то
мн. ч. ти-пич-ни
членувано ти-пич-ни-те