правилен

Речник на българския език

пра̀вилен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пра̀вилна, пра̀вилно, мн. пра̀вилни, прил.
1. Който е в съответствие с норма, правило. Правилно възпитание.
2. Който съответства на истината. Правилен извод.
3. Пропорционален, хармоничен. Правилни черти на лицето.
същ. пра̀вилност, правилността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • правелен
  • правелин
  • правилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-ви-лен
непълен член пра-вил-ния
пълен член пра-вил-ни-ят
ж. р. пра-вил-на
членувано пра-вил-на-та
ср. р. пра-вил-но
членувано пра-вил-но-то
мн. ч. пра-вил-ни
членувано пра-вил-ни-те