изправен

Речник на българския език

1. изпра̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

изпра̀вена, изпра̀вено, мн. изпра̀вени, прил.
1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.
2. Който е изопнат, изпънат. Изправено тяло.
3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.



изпра̀вна, изпра̀вно, мн. изпра̀вни, прил.
1. За механизъм — който е напълно в ред.
2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си. Рядко се среща такъв изправен човек.

Грешни изписвания (7)

  • езправен
  • езправин
  • есправен
  • есправин
  • изправин
  • исправен
  • исправин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-п-ра-вен
непълен член из-п-ра-ве-ния
пълен член из-п-ра-ве-ни-ят
ж. р. из-п-ра-ве-на
членувано из-п-ра-ве-на-та
ср. р. из-п-ра-ве-но
членувано из-п-ра-ве-но-то
мн. ч. из-п-ра-ве-ни
членувано из-п-ра-ве-ни-те

2. изпра̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изпра̀вена, изпра̀вено, мн. изпра̀вени, прил.
1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.
2. Който е изопнат, изпънат. Изправено тяло.
3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.



изпра̀вна, изпра̀вно, мн. изпра̀вни, прил.
1. За механизъм — който е напълно в ред.
2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си. Рядко се среща такъв изправен човек.

Грешни изписвания (7)

  • езправен
  • езправин
  • есправен
  • есправин
  • изправин
  • исправен
  • исправин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-п-ра-вен
непълен член из-п-рав-ния
пълен член из-п-рав-ни-ят
ж. р. из-п-рав-на
членувано из-п-рав-на-та
ср. р. из-п-рав-но
членувано из-п-рав-но-то
мн. ч. из-п-рав-ни
членувано из-п-рав-ни-те

3. изправен — мин. страд. прич. м. р.

изправен е производна форма на изправя (мин. страд. прич. м. р.).