1.
добро̀
—
наречие
(тип 188)
Значение
ср., само ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
• С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
• С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.
Синоними
- (същ.) благодеяние, добро дело, добрина, дар
- (същ.) щастие, сполука, преуспяване, благополучие, спокойствие, бял ден
Грешни изписвания (1)
- дубро
2. добро — ср. р.
добро е производна форма на добър (ср. р.).