щастие

Речник на българския език

ща̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие.
Щастието ми се усмихва. — Имам сполука, късмет.

Грешни изписвания (1)

  • штастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щас-тие
членувано щас-ти-е-то
мн.ч. щас-тия
членувано щас-ти-я-та