благополу̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Спокоен, щастлив живот в материална осигуреност. Радвам се на благополучие.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- благопулучие
- благуполучие
- благупулучие
- блъгополучие
- блъгопулучие
- блъгуполучие
- блъгупулучие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бла-го-по-лу-чие | |
|---|---|---|
| членувано | бла-го-по-лу-чи-е-то | |
| мн.ч. | бла-го-по-лу-чия | |
| членувано | бла-го-по-лу-чи-я-та |