охолство

Речник на българския език

охо̀лство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство.

Грешни изписвания (3)

  • охолству
  • ухолство
  • ухолству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. охол-с-т-во
членувано охол-с-т-во-то
мн.ч. охол-с-т-ва
членувано охол-с-т-ва-та