доброчестина

Речник на българския език

доброчестина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ро-чес-ти-на
членувано доб-ро-чес-ти-на-та
мн.ч. доб-ро-чес-ти-ни
членувано доб-ро-чес-ти-ни-те
звателна форма