1.
сполу̀ка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. сполуки, ж.
1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука.
2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.
1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука.
2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сполукъ
- спулука
- спулукъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спо-лу-ка | |
|---|---|---|
| членувано | спо-лу-ка-та | |
| мн.ч. | спо-лу-ки | |
| членувано | спо-лу-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Сполу̀ка
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Сполукъ
- Спулука
- Спулукъ