триумф

Речник на българския език

триу̀мф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. ист. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война.
2. Прен. Голяма победа, успех.
3. Прен. Тържество, слава, почести. През тези години е големият триумф на поета.

Грешни изписвания (1)

  • треумф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-умф
непълен член три-ум-фа
пълен член три-ум-фът
мн.ч. три-ум-фи
членувано три-ум-фи-те
бройна форма три-ум-фа
звателна форма