победа

Речник на българския език

1. побѐда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. побѐди, ж. Успех, надмощие при състезание, битка, борба.
прил. побѐден, побѐдна, побѐдно, мн. побѐдни. Победни песни.
Пирова победа. — Победа, при която жертвите са толкова много, че е равна на поражение.

Грешни изписвания (3)

  • победъ
  • пубеда
  • пубедъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бе-да
членувано по-бе-да-та
мн.ч. по-бе-ди
членувано по-бе-ди-те
звателна форма

2. Побѐда географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Победъ
  • Пубеда
  • Пубедъ