придобивка

Речник на българския език

придобѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. придобивки, ж. Нещо придобито. Нова придобивка.

Грешни изписвания (15)

  • придобифка
  • предобивка
  • предобивкъ
  • предобифка
  • предобифкъ
  • предубивка
  • предубивкъ
  • предубифка
  • предубифкъ
  • придобивкъ
  • придобифкъ
  • придубивка
  • придубивкъ
  • придубифка
  • придубифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-до-бив-ка
членувано при-до-бив-ка-та
мн.ч. при-до-бив-ки
членувано при-до-бив-ки-те
звателна форма