изгода

Речник на българския език

изго̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Сметка; печалба. Имам изгода. За лична изгода.

Грешни изписвания (3)

  • езгода
  • езгодъ
  • изгодъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-го-да
членувано из-го-да-та
мн.ч. из-го-ди
членувано из-го-ди-те
звателна форма