файда

Речник на българския език

файда̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Разг. Полза, облага, изгода, печалба. Имам файда.
2. Остар. Лихва.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • файдъ
  • фъйда
  • фъйдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фай-да
членувано фай-да-та
мн.ч. фай-ди
членувано фай-ди-те
звателна форма —

Връзки