интерѐс
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. интерѐси, (два) интерѐса, м.
1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес.
2. Обикн. ед. Важност, значителност. Този въпрос е от голям интерес за мене.
3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси.
4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси.
5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви.
• В интерес на истината. — В името на истината. В интерес на истината така беше.
1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес.
2. Обикн. ед. Важност, значителност. Този въпрос е от голям интерес за мене.
3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси.
4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси.
5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви.
• В интерес на истината. — В името на истината. В интерес на истината така беше.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ентерес
- ентирес
- интирес
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-те-рес | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-те-ре-са | |
| пълен член | ин-те-ре-сът | |
| мн.ч. | ин-те-ре-си | |
| членувано | ин-те-ре-си-те | |
| бройна форма | ин-те-ре-са | |
| звателна форма | — | |