Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
чар
Речник на българския език
чар
—
съществително име, мъжки род (
тип 1
)
Значение
ча̀рът, ча̀ра,
мн.
ча̀рове, (два) ча̀ра,
м.
Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност.
Жена с чар. Да усетим чара на музиката.
Синоними
прелест
,
хубост
,
красота
,
великолепие
,
очарователност
,
очарование
,
обаяние
,
омая
,
омайност
,
вълшебство
,
привлекателност
,
приветливост
,
чаровност
магия
,
романтика
омагьосване
,
интерес
пленителност
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч.
чар
непълен член
ча-ра
пълен член
ча-рът
мн.ч.
ча-ро-ве
членувано
ча-ро-ве-те
бройна форма
ча-ра
звателна форма
—
Връзки
чар
в Уикиречник
чар
в Словоред
Вход