чар

Речник на българския език

чар съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ча̀рът, ча̀ра, мн. ча̀рове, (два) ча̀ра, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чар
непълен член ча-ра
пълен член ча-рът
мн.ч. ча-ро-ве
членувано ча-ро-ве-те
бройна форма ча-ра
звателна форма