вълшебство

Речник на българския език

вълшѐбство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. вълшѐбства, ср.
1. Само ед. В приказките: магьосничество.
2. Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват.

Грешни изписвания (3)

  • валшебство
  • валшебству
  • вълшебству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въл-шеб-с-тво
членувано въл-шеб-с-тво-то
мн.ч. въл-шеб-с-тва
членувано въл-шеб-с-тва-та