чу̀до
—
съществително име, среден род
(тип 60)
Значение
мн. чудеса̀, ср.
1. Необикновено, свръхестествено явление. Чудо на природата.
2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Това лекарство прави чудеса.
3. Като прил., неизм. Разг. Чудесен, прекрасен, поразителен. Чудо къща.
• Виждам/видя се в чудо. — Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.
• За чудо и приказ. — Изключителен, поразителен. Момче за чудо и приказ.
• Чудо голямо. — Ирон. Пренебр. Голяма работа, много важно.
• Чудо ще направя. — Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.
1. Необикновено, свръхестествено явление. Чудо на природата.
2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Това лекарство прави чудеса.
3. Като прил., неизм. Разг. Чудесен, прекрасен, поразителен. Чудо къща.
• Виждам/видя се в чудо. — Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.
• За чудо и приказ. — Изключителен, поразителен. Момче за чудо и приказ.
• Чудо голямо. — Ирон. Пренебр. Голяма работа, много важно.
• Чудо ще направя. — Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.
Грешни изписвания (1)
- чуду
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чу-до | |
|---|---|---|
| членувано | чу-до-то | |
| мн.ч. | чу-де-са | |
| членувано | чу-де-са-та |