особеност

Речник на българския език

осо̀беност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

особеността̀, мн. осо̀бености, ж. Характерна, отличителна черта на нещо.

Грешни изписвания (16)

  • особенуст
  • особиност
  • особинуст
  • усобеност
  • усобенуст
  • усобиност
  • усобинуст
  • особенност
  • особенос
  • особенус
  • особинос
  • особинус
  • усобенос
  • усобенус
  • усобинос
  • усобинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осо-бе-ност
членувано осо-бе-ност-та
мн.ч. осо-бе-нос-ти
членувано осо-бе-нос-ти-те
звателна форма