спецѝфика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата.прил. специфичен, специфична, специфично, мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- специфека
- специфекъ
- спецификъ
- спицифека
- спицифекъ
- спицифика
- спицификъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спе-ци-фи-ка | |
|---|---|---|
| членувано | спе-ци-фи-ка-та | |
| мн.ч. | спе-ци-фи-ки | |
| членувано | спе-ци-фи-ки-те | |
| звателна форма | — | |