своеобразие

Речник на българския език

своеобра̀зие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • своеубразие
  • своиобразие
  • своиубразие
  • свуеобразие
  • свуеубразие
  • свуиобразие
  • свуиубразие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сво-е-об-ра-зие
членувано сво-е-об-ра-зи-е-то
мн.ч. сво-е-об-ра-зия
членувано сво-е-об-ра-зи-я-та