чудачество

Речник на българския език

чуда̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • чодачество
  • чодачеству
  • чодачиство
  • чодачиству
  • чудачеству
  • чудачиство
  • чудачиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-да-чес-т-во
членувано чу-да-чес-т-во-то
мн.ч. чу-да-чес-т-ва
членувано чу-да-чес-т-ва-та