белег

Речник на българския език

бѐлег съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. бѐлези, (два) бѐлега, м.
1. Следа, отпечатък, диря. Белег от рана.
2. Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване. Белег на ухото.
3. Характерна черта, особеност; признак, свойство. Белег за висока култура.

Грешни изписвания (2)

  • белек
  • белик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лег
непълен член бе-ле-га
пълен член бе-ле-гът
мн.ч. бе-ле-зи
членувано бе-ле-зи-те
бройна форма бе-ле-га
звателна форма