признак

Речник на българския език

прѝзнак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, знак, симптом. Признаци на болест.

Грешни изписвания (1)

  • признък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. приз-нак
непълен член приз-на-ка
пълен член приз-на-кът
мн.ч. приз-на-ци
членувано приз-на-ци-те
бройна форма приз-на-ка
звателна форма