следа

Речник на българския език

следа̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. следи, ж.
1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др. ) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по следите му.
2. Прен. Трайно свидетелство за нещо, което се е случило; признак, знак. На местопрестъплението са останали следи от убиеца. Ние още носим следите на страха от катастрофата.
3. Прен. Сведение, известие за някого. Няма и следа от него.

Грешни изписвания (3)

  • следъ
  • слида
  • слидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-да
членувано сле-да-та
мн.ч. сле-ди
членувано сле-ди-те
звателна форма