стъпка

Речник на българския език

1. стъ̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стъ̀пки, ж.
1. Едно придвижване на крака напред при ходене; крачка. Широки стъпки.
2. Отпечатък от стъпване; диря. Лисичи стъпки.
3. Разстоянието, равно на един разкрач. Делят ни стотина стъпки.
4. Стара мярка за дължина, равна на приблизителната дължина на едно стъпало. Чорапът трябва да е дълъг три стъпки.
5. За танц движение, съобразено с ритъма и мелодията. Танцова стъпка.
6. Прен. Пристъпване към дейност, започване на дейност, която има определена крайна цел. Правя стъпки в тази посока. Първи стъпки в поезията.
7. Спец. В литературознанието ритмична организация на стиха въз основа на редуването на ударени и неударени срички.
Вървя по стъпките. — Следвам. •Стъпка по стъпка. Постепенно.

Грешни изписвания (1)

  • стъпкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъп-ка
членувано стъп-ка-та
мн.ч. стъп-ки
членувано стъп-ки-те
звателна форма

2. стъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стъпка е производна форма на стъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. стъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стъпка е производна форма на стъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).