разкрач

Речник на българския език

ра̀зкрач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разкрачи, (два) разкрача, м. Разстоянието между двата крака по дължината на едно пристъпване напред, което обикновено служи за мярка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • разкръч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-рач
непълен член раз-к-ра-ча
пълен член раз-к-ра-чът
мн.ч. раз-к-ра-чи
членувано раз-к-ра-чи-те
бройна форма раз-к-ра-ча
звателна форма