разкрача

Речник на българския език

1. разкра̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

разкрачиш, мин. св. разкрачих, мин. прич. разкрачил, св.вж. разкрачвам.

Грешни изписвания (3)

  • разкрачъ
  • ръзкрача
  • ръзкрачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ра-ча раз-к-ра-чим
2 лице раз-к-ра-чиш раз-к-ра-чи-те
3 лице раз-к-ра-чи раз-к-ра-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ра-чих раз-к-ра-чих-ме
2 лице раз-к-ра-чи раз-к-ра-чих-те
3 лице раз-к-ра-чи раз-к-ра-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ра-чех раз-к-ра-чех-ме
2 лице раз-к-ра-че-ше раз-к-ра-чех-те
3 лице раз-к-ра-че-ше раз-к-ра-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрачил съм разкрачила съм разкрачило съм разкрачили сме
2 лице разкрачил си разкрачила си разкрачило си разкрачили сте
3 лице разкрачил е разкрачила е разкрачило е разкрачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкрачил бях разкрачила бях разкрачило бяхме разкрачили
2 лице беше разкрачил беше разкрачила беше разкрачило бяхте разкрачили
3 лице беше разкрачил беше разкрачила беше разкрачило бяха разкрачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкрача ще разкрачим
2 лице ще разкрачиш ще разкрачите
3 лице ще разкрачи ще разкрачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкрачил ще съм разкрачила ще съм разкрачило ще сме разкрачили
2 лице ще си разкрачил ще си разкрачила ще си разкрачило ще сте разкрачили
3 лице ще е разкрачил ще е разкрачила ще е разкрачило ще са разкрачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкрача щяхме да разкрачим
2 лице щеше да разкрачиш щяхте да разкрачите
3 лице щеше да разкрачи щяха да разкрачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкрачил щях да съм разкрачила щях да съм разкрачило щяхме да сме разкрачили
2 лице щеше да си разкрачил щеше да си разкрачила щеше да си разкрачило щяхте да сте разкрачили
3 лице щеше да е разкрачил щеше да е разкрачила щеше да е разкрачило щяха да са разкрачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрачел съм разкрачела съм разкрачело съм разкрачели сме
2 лице разкрачел си разкрачела си разкрачело си разкрачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрачил съм разкрачила съм разкрачило съм разкрачили сме
2 лице разкрачил си разкрачила си разкрачило си разкрачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкрачил била съм разкрачила било съм разкрачило били сме разкрачили
2 лице бил си разкрачил била си разкрачила било си разкрачило били сте разкрачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкрача щяла съм да разкрача щяло съм да разкрача щели сме да разкрачим
2 лице щял си да разкрачиш щяла си да разкрачиш щяло си да разкрачиш щели сте да разкрачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкрачил щяла съм да съм разкрачила щяло съм да съм разкрачило щели сме да сме разкрачили
2 лице щял си да си разкрачил щяла си да си разкрачила щяло си да си разкрачило щели сте да сте разкрачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкрачил бих разкрачила бих разкрачило бихме разкрачили
2 лице би разкрачил би разкрачила би разкрачило бихте разкрачили
3 лице би разкрачил би разкрачила би разкрачило биха разкрачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-ра-чи раз-к-ра-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ра-чен
непълен член раз-к-ра-че-ния
пълен член раз-к-ра-че-ни-ят
женски род раз-к-ра-че-на
членувано раз-к-ра-че-на-та
среден род раз-к-ра-че-но
членувано раз-к-ра-че-но-то
множествено число раз-к-ра-че-ни
членувано раз-к-ра-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ра-чил
непълен член раз-к-ра-чи-лия
пълен член раз-к-ра-чи-ли-ят
женски род раз-к-ра-чи-ла
членувано раз-к-ра-чи-ла-та
среден род раз-к-ра-чи-ло
членувано раз-к-ра-чи-ло-то
множествено число раз-к-ра-чи-ли
членувано раз-к-ра-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ра-чел
женски род раз-к-ра-че-ла
среден род раз-к-ра-че-ло
множествено число раз-к-ра-че-ли

2. разкрача — ед. ч. непълен член

разкрача е производна форма на разкрач (ед. ч. непълен член).

3. разкрача — бройна форма

разкрача е производна форма на разкрач (бройна форма).