крачка

Речник на българския език

кра̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кра̀чки, ж.
1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка.
2. Прен. Начин на вървене, който издава настроение, дух. Вървя с бодра крачка. Твърда крачка.
3. Прен. Постъпка, решение, промяна. Направих важна крачка в живота си. Женитбата е решаваща крачка в живота.
Крачка напред. — Напредък. Това е крачка напред в кариерата му.
Крачка по крачка. — Постепенно.
На всяка крачка. — Много често. На всяка крачка ми трябват пари.

Грешни изписвания (1)

  • крачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крач-ка
членувано крач-ка-та
мн.ч. крач-ки
членувано крач-ки-те
звателна форма