мярка

1. мя̀рка — съществително име, женски род (тип 43a)

Значение

мн. мѐрки, ж.
1. Мяра.
2. Единица за измерване. Мярка за дължина.
3. Размер. Дрехите не са моята мярка.
4. Средство за осъществяване на нещо; мероприятие, преднамерено действие. Предпазни мерки.
5. Уред за мерене, мерило. Мерки и теглилки.

Грешни изписвания (1)

мяркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		мяр-ка
ед.ч.	членувано	мяр-ка-та
мн.ч.		мер-ки
мн.ч.	членувано	мер-ки-те
звателна форма		—

2. мярка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мярка е производна форма на мяркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. мярка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мярка е производна форма на мяркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. мярка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мярка е производна форма на мяркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).