тарифа

Речник на българския език

1. тарѝфа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тарѝфи, ж.
1. Официално установена система от норми, според които се определя размерът на плащания.
2. Остар. Разписание за движение на превозни средства.
прил. тарѝфен, тарѝфна, тарѝфно, мн. тарѝфни. Тарифна ставка.

Грешни изписвания (3)

  • тарифъ
  • търифа
  • търифъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ри-фа
членувано та-ри-фа-та
мн.ч. та-ри-фи
членувано та-ри-фи-те
звателна форма

2. Тарѝфа име (тип 199) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Тарифъ
  • Търифа
  • Търифъ