норма

Речник на българския език

но̀рма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. но̀рми, ж.
1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • нормъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ма
членувано нор-ма-та
мн.ч. нор-ми
членувано нор-ми-те
звателна форма —

Връзки