зако̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. зако̀ни, (два) закона, м.
1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. Спазвам законите. Издавам закони.
2. Сборник с нормативни актове.
3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. Християнски закон. Семейни закони. Селски закони.
4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане.
• Извън закона. — Без граждански и политически права.
• Закон Божи. — Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.
• Драконови закони. — Сурови закони.
1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. Спазвам законите. Издавам закони.
2. Сборник с нормативни актове.
3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. Християнски закон. Семейни закони. Селски закони.
4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане.
• Извън закона. — Без граждански и политически права.
• Закон Божи. — Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.
• Драконови закони. — Сурови закони.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- зъкон