канон

мн. кано̀ни, (два) кано̀на, м.
1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволяват да се жени.
2. Списък на свещените за християнската религия книги.
3. Прен. Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период.
4. Спец. В музиката — музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия.
5. Прен. Правило, установено като закон; догма. Морални канони. Каноните на модата. Разрушавам канона. Спазвам каноните.

---

м., само ед. Спец. В типографията — вид едър печатарски шрифт.