догма

Речник на българския език

до̀гма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. до̀гми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната обстановка. Религиозни догми.

Грешни изписвания (1)

  • догмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-ма
членувано дог-ма-та
мн.ч. дог-ми
членувано дог-ми-те
звателна форма