догмата

Речник на българския език

1. догмата — ед. ч. членувано

догмата е производна форма на догма (ед. ч. членувано).

2. догмата — ед. ч. непълен член

догмата е производна форма на догмат (ед. ч. непълен член).

3. догмата — бройна форма

догмата е производна форма на догмат (бройна форма).